Обичам

В блога има доста стихотворения от последната година и нещо.. и още 2 пъти повече, които не са пуснати. И повечето от тях са именно за един човек (като изключим тези на друга тематика, то той има пръст навсякъде). И дали те му доказват колко го обичам? Сигурно да, но в мен постоянно напира мисълта, че не казвам достатъчно, не правя достатъчно, не .. и аз незнам. Защо ли? Защото го обичам безкрайно.. представете си един кръг - той няма край - толкова го обичам и повече, обичам го след края на света и душата си. Трудно и даже невъзможно е човек да покаже тази обич.. непосилно е за момиче.. просто за момиче като мен. Преди няколко седмици бях в тоалетната на една дискотека в зимаен курорт и изтривах щастливите си сълзи - на другия ден си отивах при него, той щеше да ме прегърне и да ми подшушне в ухото колко ме обича.. нямах търпение. Та тогава там влезе една напълно непозната жена и ме попита защо плача, приятелката ми обясни, че това са щастливи сълзи и че плача защо обичам и съм обичана. И в този момент тази жена ме погледна толкова искрено и ми каза "О не плачи, не трябва да плачеш. Кажи му че го обичаш! Веднага му кажи, повтаряй му го. Трябва да им се повтаря по колкото може повече пъти на ден! ..." И хах. Тази жена ме зареди толкова много! Тя видя в очите ми колко силна е любовта ми. Значи с личи? Вероятно. Имам няколко приятелки, които наиста се радват на щестието ми.. виждам в очите им как с умиление гледат замечтаната ми физиономия и ме гушкат с радост.. радват се, че съм щастлива. Очарователно! И тях ги обичам. Обичам хората, които ме обичат (егоизъм хахах).
Да знаете, че ви обичам. Няма нужда от имена. Вие си знаете. Обичам ви. А, теб най-много те обичам! Благодаря ви, че правите живота ми смислен! Благодаря ви за всичко, което сте направили за мен. Благодаря и за лошите неща - те ни учат на много. И се радвам, че ще продължавате да сте до мен и аз ще продължавам да съм до вас!

Не забравяайте, че ви ОБИЧАМ!