Времето минава някак празно
И не спира, все върви
Често времето ми е омразно
И говоря му: "Ти прекали!"
Лутам се като слепец в мъглата
Подминавам някак радостта
Крещи неистиво душата
Опитва се да търси любовта
Но дните празни се редуват
Забравят даже младостта
Знам го аз - те много струват
Но вечно в търсене съм на "това"
Забравям времето, приемам пак търпението
Безспирно чакам.. на старата спирка ужасно сама
Аз още чакам! Забрави го..
Него - времето. Забрави я и нея..
Любовта.
