Лъжа

Устните - розови, ябълков цвят
А очите й сини - дълбоки, безкрайни
Косите са руси, пълни със спомени
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг
А усмивката й - толкова искрена
Това беше тя.
С мили ръце и с прегръдките нежни.
Къде е момичето?
Къде му е миналото?
И знае ли кое е?
Чувства? Любов? А объркване?
Животът - за нея лъжа е.
Жвее в странни мечти и лъжи.
Лъжа е, лъжа е тя. Тя е лъжа.
Не, нея я няма.
Тя е момичето.
Без думи остана
А те най-святото бяха
Музиката й празно звучи
Няма я.. тя.. тя отиде си.

Времето

Времето минава някак празно
И не спира, все върви
Често времето ми е омразно
И говоря му: "Ти прекали!"
Лутам се като слепец в мъглата
Подминавам някак радостта
Крещи неистиво душата
Опитва се да търси любовта
Но дните празни се редуват
Забравят даже младостта
Знам го аз - те много струват
Но вечно в търсене съм на "това"
Забравям времето, приемам пак търпението
Безспирно чакам.. на старата спирка ужасно сама
Аз още чакам! Забрави го..
Него - времето. Забрави я и нея..
Любовта.

на Гери от Теди

И луташ се през тъмните тунели
Опитваш да си обясниш света
А логика дали намираш?
И каква ти е целта?
Аз сигурна съм - ти незнаеш
Но има ли значение това..

Живот

Объркващо е да си някак жив във този свят
И да бягаш от всеобщо мнение
И да търсиш изход ти от скучен кръговрат
Истинското да е от значение
А хората са някак зад решетки
Не умеят да живеят пълноценно те
Пият си кафе от втори цедки
И въобще не ги ебе
Табу е всяка някак тема
Табу е вече любовта
И кой е този дето ни отнема
Собствената свобода
Кой ни казва да вървим затворили очи
Да отбягваме красиво вдъхновение
Обичам да се взирам във небето
Обичам и да ходя из снега
Откривам себе си с водата
И безспирно търся красота
Вяра имай! И обичай!
Ще живееш истински живот

забрави времето

Залезът блести в очите ми
Напомня ми за любовта
И някак си нашепва ми
Да те обичам и сега
Тъй неспирно и без думи
Защо да го изричам?
Крещят го и целувките ми
Аз много, много те обичам!
Усмихваш се ти в тъмното
И звезди блестят в очите ти
Доказваш ми с безумието
Обичаш ме така и ти
Да потънем двама в неизвестното
Да се любим със очи
Нека да забравим времето
Бъди със мене ти
Как е тъмно вече..
А ние все така сме заедно..
Заедно, нали?

миг..

там далече, там е черното небе
минават и минават за секунда векове
а аз се взирам във безкрая
и безкрайно някак си мечтая
да се потопя в очите ти
и да остана там докрая
а моето сърце тупти, тупти
усмихва се .. някак цъфти
няма край.. не го намирам
и не търся.. не, не искам и това да свършва
дъждът приижда
капките.. капките - те
по лицето ми пак.. пак събуждат ме
и говорят ми тихо.. и някак си скришом
нашепват ми тайни
толкоз далечни и странно безкрайни
бъдеще? .. минало?
аз живея сега?
хвани ме за ръка
бъди със мен и..
бягай под дъжда

търся

Винаги съм търсила човек, на когото не му пака какво обличам или как си правя косата, който ме обича, когато се усмихвам. Момче, с което да се смея и да правя всичко. Някой, който да го боли, когато мен ме боли и да не иска никога да плача. Някой, който ме смята за всичко друго, но не и за перфектна и ме обича точно такава..

Милси

В този странен и замислен ден
Чувствата напират в мен
Усещам студ и празнота
И около мене пак е тъмнина
Сякаш огън и вода
Се сливат в моята душа
И пак протягам аз ръка
Към необятни небеса
Животът си тече така
Като улица безкрайна..
Прикривам свойта самота
И всичко си остава в тайна
Като моята любов потайна..
И чудя се ще мога ли да разтопя леда
Ще мога ли да продължа..?
Ще сбъдна ли наивната детска мечта?
И лъгали ли са ме приказките?
Да вярвам ли във любовта?
Опитвам се да разбера..

- by me and nona

не зная или не разбирам ..

Понякога се чувствам празна
И на хората омразна
Понякога да се усмихна искам
Но ето.. нещо ме подтиска.

И все така не се разбирам.
И дори да мисля спирам.
Какво ли искам и желая?
Предпочитам да нехая.

Усмихвам се изкувствено
Проблясват сините очи
Отмятам русата коса
И литват пак безброй мечти

Как искам да съм слънцето
И всички аз да озарявам
Как искам и да съм звездите
Хората със мене да мечтаят

А как обичам аз луната
Как я обожавам
Красиво тя блести в очите ми
И някак си ме заслепява

Тя е там в сънищата
С многото несбъднати мечти
Тя се пази във душата
И във тъмното искри

Луната май че искам?
Не, не е луната
Тя е тлкова далече
А сякаш близо вече беше

Не искам пак да се събудя
И надеждата си да загубя
Не не искам пак да осъзная
Че дори какво да сторя аз не зная.

Ти караш ме да се усмихвам (:

Ти караш ме да се усмихвам
И душата ми лети
Не, не мога да се сдържам
Искам твоите очи
Подскачам си сама
Като дете в поля
Пеперуди цветни из стомаха ми летят
И искам да викам, да викам
Да те прегърна нежно
И да се усмихна
Да се усмихвам
Ден след ден
И час след час
Да крещя от душа
Да знам че си със мен
Да знам че те имам
Ах, копнея да те видя
Ах, копнея пак да полетя
Ти караш ме да се усмихвам
Като дете съм..
Очите ми светят
Като звезди в лятна нощ
Усмивката сама се появява
Нуждая се от тебе зная
Нуждай се от мене и ти

Посветено

Коя съм аз
Онази, която идва при теб нощем
Тази която влиза в ума ти без покана
Онази, която отказва да тръгне
И не те оставя да спиш
Кара те да гледаш към звездите
И да мечтаеш за нея
Аз съм онази, която отричаш
И пак онази, в която не щеш да се вричаш
Онази чиито сини очи блестят сред кафевите
И чиито ум решава проблемите
Аз съм момичето с магическа пръчка
Което ти дава крила и те кара да се усмихваш тайно сам в тъмнината
И пак съм тази, от която се страхуваш
Към коята сърцето безспир те влече
Не, не съм звезда в небето
А светлината грееща в твоето странно сърце
Да ме обичаш - не мисля
Но искаш ме час подир час
И аз ли бях самата себе си..

без заглавие

Ти си момчето от мечтите
От мечтите на другите
От моята реалност
Момчето богато на думите
Но не и на действията дори в този час
Момчето държащо и другите
Момчето, което те гледат в захлас
Да, ти богат си на думите
Богат си на много неща, мисля аз
Богат си на щастието
Раздаваш на другите
Богат на усмивките
Греещи в нас
Богат си на тайните
Тлеещи в мрак
Дали ще разкриеш душата си
Може би в сетния час
Аз просто момче съм
Не намирам и думите
Но пламък гори вътре в нас
Не, не си го признавай
Ненужни са думите..

Не искам (дори не си спомням кога е писано това)

Не искам да те виждам, а очите ми копнеят за това.
Не искам да те чувам, но искам да чувам твоят глас.
Не искам да се влюбвам, но сърцето ми забравя за това.
Не искам да те усещам, но безсилна съм сега.
Не искам да плача, но сълзи проливам всеки ден.
Не искам да се моля, но съм вярваща все повече с всеки изминал ден.
Не искам да те търся, но навсякъде гледам за теб.
Не искам да чувствам, но не мога да командвам своето сърце.
Не искам да живея щом не си до мен.
Не искам да копнея, ако загубя теб.
Не искам да те сънувам, но всяка нощ правя това.
Не искам..

Мамо..

Мамо, съжалявала ли си някога,
че си ме родила?
Че си изтърпяла толкова мъки,
заради мен?
Радвала ли си се много
или си скърбила?
Зная, че доста често
съм помрачавала твоят ден.
Искала ли си да бъда друга,
може би по-добра?
По-красива? По-умна?
Различна, а не както сега?!?
Оправдах ли твоите очаквания, мамо,
успях ли да стана добра?
Заприличах ли на теб поне малко?
Как искам да вярвам, че е така!
Съжаляваш ли, че си ме родила, мамо,
и аз съм твоето дете?
Че си ме повивала всяка сутрин
и, изморена, си ме държала на ръце?
Аз те обичам много, мамо!
Ти, тати и Ива сте всичко за мен!
Да сте ми живи и здрави,
за да ви се радвам всеки ден.

А може би..

Не съм поетеса.
Преди.
В друг живот.
Може би бях.
Днес.
Съм пораснало момиче.
Малка жена.
Пиша стихове.
Криво-ляво.
Чета ги само аз.
Но те са мои,
а не откраднат плагиат.
Не съм поетеса
и никога не съм била.
Но съм писала и ще пиша,
ръководена от обичта.
Не използвам думи помпозни,
речникът ми не е богат.
Но във всичко мое влагам
цялата си душа и страст.
Не съм поетеса.
Днес.
Аз съм влюбена жена.
Но ще пиша винаги,
за теб и любовта.

въпрос

Не, не те обичам
Казвам аз и гърба си обръщам
Обичаш, обичаш ме
Викаш след мен
Обичаш ме - знаеш го
Осмисля обичта ти всеки ден
Обичам те - прошепвам
Обичам те безумно, може би
Обичам те.. но трябва ли?

Шоколад

Като шоколад - сладък и греховен,
ти си това.
Най-сладкият плод си и само
ти си виновен, че тебе избрах.
И се чувствам необикновена,
правя глупави неща.
Дори да имам страхова невроза,
заради теб бих изкачила и планина.
Боя се от тъмнината, но бих стояла
в нея с дни.
Стига да знам, че си до мен
и ме държиш.
Заради кого другиго,
бих преодоляла това?
Заради никой! А с теб бих отишла
и накрай света!

обича ли го?

Обичам я - безумно повтаряше той
Обичам я - неистово мълвеше
Обичай я - отговаряше тишаната
Но тя мълчеше сляпа, няма
Обичай ме! Крещеше той безгласно
Обичай ме! Неистово и само мен
Обичай го - отговаряше самотата
А тя го гледаше обезверена
Обичаш ме! - Простена жално пак
Обичаш ме! - в този ден
Обича те - му каза и тъгата
Не ме обича!- Разбра накрая.
Не ме обичай! - Извика той през сълзи.
Не те обичам - чу се от безкрая...
И с тези свои думи всичко в него тя уби.

сбогом

Сбогом!
Бягай от мене,
казвали са ми го и преди.
Лятото свърши.
Зимата почна,
щом не виждам твоите очи.



Сбогом!
Няма да плача.
Аз не съм от тези жени.
Сълзите за теб нищо не значат.
Не се обръщай!
Отивай!
Върви!



Сбогом.
Но вземи и мечтите.
Вече нямам нужда от тях.
Не искам нищо свързано с тебе.
За нея аз отдавна узнах.



Сбогом.
И.. не съжалявай,
че потъпка така любовта.
Бъди щастлив и не забравяй:
до всеки мъж стои една жена.

в момент на слабост

Черни облаци надвиснали над мен
А слънцето го няма, няма
Ти ми се струваш променен
Или аз съм тази
Която губи се със всеки ден
Безумно ли е
И безмислено ли е
Не, не, не, не мисля
Но дали ще чакам търпелива
Или ще се мъча да забравя
Дали ще бъда смела
Или пак ще ме е страх
Дали да се усмихна
Или пък да заридая
Пак не зная
Да, аз пак не зная
От мен кое зависи
А ти какво желаеш
Може би не разбирам
Или не искам
А имам ли право да избирам?
По-силно ли е то от мен
И изгаря ли ме или ме изпепелява
Но ролята си все играя
Не спирам.. и я сменям
Играя ли?
Коя от всичките съм аз?
забравила съм може би
Или съм се променила
Не, не - пак не зная
Надеждата в ухото ми нашепва
"Пробвай"
И ще го направя
Мой си е живота
Ще живея
И ще съм щастлива

Целуни ме

Аз обичам, родена съм все да обичам
И не искам, не искам
Не е нужно да се вричам
Любов или пък болка
Усмивка и сълза
Не е важно, не е
Направи го весело
И ето - пак се усмихни
Не мисли
За времето
За хората
Дори за нас
Остави емоцията
Остави го порива
И ме целуни

Да обичам

Като дете невинно
Тичах из полята
И виках виках
Аз зовях вълните
И се усмихвах тъй невинно
Неразбираща света
Обичах, плачех безпричинно
Вярвах и във чудеса
И исках да порастна като някоя принцеса
От любимата си книга с приказките - да
И чаках моята орисница да дойде
Да ме ориса за да мога да летя
Един ден тя дойде
Надвеси се над мен
Погледна ме със скрита тъга
И тихо като песен го пропя:
"Звездите орисаха те да обичаш
Да обичаш, да желаеш, да гориш
Ако е нужно никога не ще заспиш"
И от този ден се промених
Заобичах, заблестях
Това е пътят ми в живота
Да обичам..
А някога исках да летя?

Сякаш животът е като безкраен сапунен сериал.. толкова оплетен, но същевременно невероятно прост. И не спира, не спира дори за миг. Болка, радост, сълзи, смях, любов, омраза.. всичко се повтаря пак и пак, а ние продължаваме да играем сцена след сцена.

Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?

вече да бъдеме различни не искаме,
а вървим в коловози от правила..

Е.. аз просто чакам следващия епизод.

как обичам..

Слушайки Графа - Ванилия сякаш нещо в мен се пречупва. Настръхвам, политам .. 
Не разбирайки какво означава тази песен за мен аз се потапям в магията й и опиянена стоя вперила поглед към небето.. сякаш съм искрено влюбена в него. Искам да му кажа колко го обичам, но думите се губят някъде по пътя и отново се връщат при мен. О..

Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук -
бавно топи се във чашата лед,
криви сенки играят край мен.

Припев:
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?

Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо във мен.

Припев: (х2)
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?

хм.. обичам това.

Очи

Кой е виждал моите очи
Като две бистри реки
Дълбоки като океани
Намираш чуствата ми там
И когато пълни със сълзи
Са сините очи
Ако си познал очите ми
Си познал и мен
Каква съм всеки ден
Обичам
Ненавиждам
Или пък пропадам
Но никога не се предавам
То всичко там е
В сините очи

какво това е

Няма нищо – празнота
Няма нищо – тишина
Няма нищо – о, каквa самота
Навън – тъмнина
В погледи – студенина
Не мога аз вече така
Не издържам в таз тъма
Боря се, но не успявам
В страшни пропасти пропадам
Уж оптимистично мисля
И живота искам да премисля
Но не – не може и не става
Мъгла обвива мойта рана
Поглеждам напред и търся светлина
Има ли я на света
На кого му пука
На мен или на теб...

След нас

Прости ми за раните,
които ще носиш отново.
Те ще бъдат розите,
растящи бавно на гроба.

Ще мине рицар на кон,
с меч на слънце блестящ,
върнал бащиния трон,
търсещ живота трептящ.

Ще спре пред тези рози,
най-червената ще избере,
и нежно, колкото може,
ще скърши стъблото на две.

Ще помисли за тебе, за мене.
Ще се помоли на колене
да поживее малко време
и после тука да умре.

След година, ти ще чуеш,
конски тропот, боен вик.
От страх в Ада ще се свиеш,
ще скриеш твоя нежен лик.

Гробът наш, с розов храст,
с рози кървави и бели,
ще стъпкан бъде, ринат в прах,
хора там ще са умрели.

Там, където твойта роза
плачеше, ще плаче друг.
И не с поезия, а в проза,
думи ще се леят в скръб.

Един-едничък син на майка,
отрекъл се от бащин мир,
с щерка, плачеща и малка,
дух в искрящия зефир...

Тамо рицар ще е паднал,
със доспехи-бронз и злато,
на света се ненарадвал,
ни на топлото ни лято.

Но пък кървава ръка,
розата една ще стиска,
свежа, както е кръвта,
що във гроба ни се плиска.

Той изпълнил е мечтата
както искахме и ние:
да се смеем с Самотата
и Смъртта си да надвием.

Тази роза ще изкупи
мойте земни грехове.
Моя дух ще се изгуби,
ще се рее с векове.

После ще се върне в тебе,
в прероденото дете,
и ще плачеш ти за мене
и за моето лице.

Разкажи за твойте рани,
оставени във теб от мен.
Разкажи и за Смъртта ни,
и за паметния ден.

Ще умрем сега и двете,
тук, сега и в този час.
А историята вече
е написана след нас..

хей, човеко

Седни до мене. Нищо, че съм страшна.
И нищо, че съм възрастно дете.

Да, знам, че ти се ще да ме удариш
за тая нагло вдигната глава.
И зная, че очите ми те парят...
Но... само за секундичка... Ела.

Седни. И порисувай с мен деца.
И после ме съди, че виждам цветно.
Със тебе сме хартиени слънца,
човеко. И сме тъжно мимолетни.

Със тебе сме еднакви по безсилие...
Защо ти се привижда в мене пречка?
Защо използваш думи за ветрило,
с което се пропъждат буболечки?

И без това навън ни се налага
със всеки дъх по мъничко лъжа.
Защо се лъжем тук? Нима помага?
Така ли ще променяме света?

Защо, човеко? Много ли сме чужди?
Аз мога да ти бъда дъщеря...
Вземи молива. Меч не ти е нужен.
Здравей! Да порисуваме деца?

не спирам да мечтая

Не, аз не спирам да мечтая,
дори всички пътища да са отрязани пред мен.
Не ще престана да копнея и да се надявам,
че рано или късно ще дойде и моят ден.
Не позволявам на самотата да царува,
завинаги във моето честно сърце.
Понякога, знам, изключително слаба съм,
нежна и невинна като малко дете.
Не желая страхът да нахлува
и да ограбва моята душа.

на 12-13 години.. дори ми е трудно да повярвам, че е писано от мен

Треперя
Всичко е бяло
Времето за мен е спряло
Гледам отнесено в някаква точка
Чудя се на тази лудост да сложа ли точка
Но животът ми е празен
Животът ми живее сам
А мен ме води болката
Пред сива къща си се спрял
Помахваш с ръка
Нещо блесва
Изчезваш ей така
А аз безцелно наблюдавам
Всичко е в лед, вода, суета
А у мен.. едната самота
Разкъсваща дори плътта
Кървави сълзи в очите ми
Да, точно така
Не успях да издържа
Боли, почти сърцето ми вледени
Без онази половина, в която си ти
Пълно е с мечти
А горещите сълзи
С едничка мисия текат
С празна надежда струят
Последният есенен лист се отронва
Сълза след сълза аз проронвам
В очите ми погледни
Разбери, че за мен всичко си ти
Но знам.. че си така далеч
И същевременно толкова близо
Шептиш..
Прегръщаш ме нежно..
Искам отново това
Не издържам тази тъга..
И се чудя сега
Защо изливам душата си така
Някой ще ми се присмее
Някой срещу мене ще роптае
И не ще мисълта да осъзнае
Добре, проблеми – няма
Горчива рана
Продължавайте напред
Ако имате силата
Ако имате властта
Преборете глупостаа
А, какъв беше смисълът на всичко това
Няма май значение сега..

Изгледа от терасата.. такива неща пишех в 5-ти клас

Гледам от терасата
Някой от горния етаж счупи масата
Коли минават лъскави и стари
Малко хора вървят по близките тротоари
Някакво куче – горкото куцука
Една жена изпусна торбата с лука
Момче от терасата торби с вода хвърля
Намери се кой пред блока да домърля
Стар багер въздуха задими
Шофьорът стана черен до уши
Тоя нашия съсед, мисля че е кривоглед...
Ха! Дървото е цъфнало
Тревата е като зелена постеля
Не забелязах ли в Неделя
Дали да не организирам почистване пред блока
Не не мързи ме, а и сега спря тока
А леля, чакай да се скрия
Студенко е
С одеалцето ще се завия
Пренасям се на другата тераса
Кака Цеца дърпа фаса
Какво да се прави
Дядото на Лилито с четки не може да борави
Тука било ощи по-мръсно
Ама за чистене...вече е късно
Белчо е в тревата
Виждам му само краката
Защо ли не ми расте по-бързо косата
Мариела пак се прави
Абе това момиче с грим не може да борави
Облаци се движат бързо
Май ще вали
А да, казаха го по наще новини
Хич не ми пука
Дали не съм сгазила лука
Имам предвид, че не изхвърлих боклука
Дърветата са цъфнали
Как не съм забелязала
О, това не бях ли го вече отбелязала
От съседите мирише гадно
Като че не са чистили от време давно
Майкато на Мимито е на терасата
Има нещо мръсно под масата
Птица може ли да стои на жица
Млякото ми в чашата артиса
Спирам, защото чувам котка
Която определено не си вози в лодка
4а0
ПП Егати изглада от терасата, ама наистина има нещо мръсно под масата...

отново

С цигара в ръка
Тъй нежно димяща
Спокойствие в забързаното ежедневие
Без болка, без страх аз чакам свойто вдъхновение

Бавно умирам, но още живея
Тъй лесно се оказва себе си да намеря
Под шума на колите
Аз сякаш живея

Не виждам
Не чувам
На света съм само аз
Изгубила съм сякаш своя глас

Безгрижно смутена не гледам назад
Ах, тоз неспирен кръговрат
Догаря цигарата
Догаря сама

Облаци черни
Приижда мъгла
И пак на земята
Аз чакам сама

Що чакам е зная
Дали светлина
Любов ли това е
Или просто тъга

Не зная, не зная
Пак ли сама?

защо

Защо да съм тъжна
Аз мога да летя

Защо да съм тъжна
Не се чувствам сама

Защо да съм тъжна
Обичам света

аз искам

Студено, мрачно, страшно
Стоя сама и гледам пак безцелно
Спомням си за стари времена
Спомням си за минали неща

Аз знам какво било е
Но пред мен е тъмнина
Живота си да преосмисля
Живота си да променя

Какво ще бъде занапред?
Какви са моите мечти?
Коя съм аз дори?
Кое е вътре в мен?

Какво да сторя аз сега?
Когато съм слепец във тъмнина
Непредстазуемо? Жестоко?
О, бъдещето непознато

Как искам да живея и да страдам
Как искам да се променя
Как искам със добро да продължа
Как искам да съм най-добра

Аз искам само да обичам
Ад искам само да летя
Аз искам да се разбера

дали?

 Това е невъзможно! -казала Причината,
 Това е безразсъдство! -добавил Опитът,
 Това е безполезно! - отсекла Гордостта,
 Пробвай ..! - прошепнала Мечтата.

мъже?

Приятните, добри мъже са грозни.
Красивите мъже не са приятни и добри.
Красивите и приятни мъже са гейове.
Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.
Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета.
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и - слава богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна, и е наша работа да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш.

нужно ли е

Понякога смятайки, че сме достатъчно зрели да се справяме с проблемите си сами ние се затваряме в себе си.
Собствените ни чувства се оплитат около нас като вериги и няма начин да избягаме.
Правим грешки без да имаме достатъчно опит и без да търсим съдействие от други хора.
Мислейки, че правим правилните избори в живота си започваме да се самоизмъчваме.
Истината е, че ние сме прекалено объркани за да разберем дори самите себе си.
И после започват истерични изблици, безсънни нощи пропити със сълзи и болка.
Безмислени дни и пропилени моменти .. пропилени в объркването.
И защо? Защо? Нямаме ли приятели? Няма ли кой да ни покаже правилния път, да подаде ръка?
Дали? Или просто ние не смо го потърсили, а той е бил там през цялото време.
След време осъзнаваме що за глупост е било всичко.. но с цената на толкова много.
Нужно ли е?

онова, от което се нуждаем

Омега става жертва на слухове.
Алфа никога не говори лошо за другите.

Омега учавства в негативни дискусии.
Алфа дава положетилна гледна точка на нещата или просто игнорира негативните коментари.

Омега позволява настроенията на другите хора да му влияят.
Никой не може да отнеме радостта на Алфа.

На Омега му пука какво мислят другите.
Мнението на Алфа има значение за другите, а не обратното.

( Омега отчаяно се нуждае от жена.
Жените отчаяно се нуждаят от Алфа. )

Омега реагира.
Алфа действа.

Омега се придържа към познатото.
Алфа се впуска в неочакваното.

Омега чака съдбата да му се усмихне.
Алфа сам командва съдбата си.

Омега се задоволява с по-малко.
Алфа винаги се опитва да се усъвършенства.

Омега се страхува да не бъде отхвърлен.
Алфа обича да „катастрофира и изгаря”, защото е забавно да се пробват нови неща.