Думи, мои думи, липсвате ми невъзможно
Душата ми прелива тя от чувства
Без вас сърцето ми е толкова нищожно
Напълнено със безпокойства
Листът стои пред мене празен
И клавиатурата прашасва ден след ден
Не, не е светът омразен
Но някак си изглежда тъжно сив за мен
Аз искам да крещя, да пиша
Да не мога да поема дъх
Аз искам под творба да се подпиша
Мастилена под моя подчерк островръх
Дали е важно да ме чуе някой
Защо пък важно е това
Дори и четена от личности безброй
Ще мога да ли променя света
И пак – все отговори нямам
Тъй само думи под свеща
Редя една след друга и си се надявам
Да стана малко силна след това
