Днес ще съм мъртва

Когато съм без тебе, не съм жива
Когато не виждам очите ти сякаш умирам
Тлее сърцето ми, болка горчива
За кратко те няма, но всичко презирам

Не искам, но плача отново
Аз знам, че в душата си с мен
Но нещо в тялото ми бе готово
Да те обича и във този ден

Сълзата гореща стича се по студените устни
Изстива душата ми щом е без теб
И очите ми търсят те зад завоите мръсни
Земята покрита е с тъмен твърд лед

Днес ще съм мъртва
Защото те няма ..

Замълчи

Опитвам се да удавя душата си:
Млъквай веднага, мълчи
Не говори, ще си ти пак хулена
Ще те целят и удрят с лъжи

Ти дори не си моя, не и той...
И той казва „мълчи”
Зла си понякога, смела си
И така пълна с думи

Удави се в безкрайното
Ще потънеш в забрава и ти
Други преди теб – и те са забравени
Да, знам че надежда все пак гори

Запомнена ли да останеш?
Не, не го мисли
Стига толкоз думи
Ти мила, мразиш злини

Плачеш пак – плачат очите ми
Идейна си – идейни ръцете ми
Мразиш ли силно – мрази сърцето ми
Обичаща – обичам аз цялата

Но ти... ти си толкова глупава
Ти дори не си моя
Подарих те безкрайно
Друг да те пази

Душа, говори!