как обичам..

Слушайки Графа - Ванилия сякаш нещо в мен се пречупва. Настръхвам, политам .. 
Не разбирайки какво означава тази песен за мен аз се потапям в магията й и опиянена стоя вперила поглед към небето.. сякаш съм искрено влюбена в него. Искам да му кажа колко го обичам, но думите се губят някъде по пътя и отново се връщат при мен. О..

Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук -
бавно топи се във чашата лед,
криви сенки играят край мен.

Припев:
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?

Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо във мен.

Припев: (х2)
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?

хм.. обичам това.

Очи

Кой е виждал моите очи
Като две бистри реки
Дълбоки като океани
Намираш чуствата ми там
И когато пълни със сълзи
Са сините очи
Ако си познал очите ми
Си познал и мен
Каква съм всеки ден
Обичам
Ненавиждам
Или пък пропадам
Но никога не се предавам
То всичко там е
В сините очи

какво това е

Няма нищо – празнота
Няма нищо – тишина
Няма нищо – о, каквa самота
Навън – тъмнина
В погледи – студенина
Не мога аз вече така
Не издържам в таз тъма
Боря се, но не успявам
В страшни пропасти пропадам
Уж оптимистично мисля
И живота искам да премисля
Но не – не може и не става
Мъгла обвива мойта рана
Поглеждам напред и търся светлина
Има ли я на света
На кого му пука
На мен или на теб...

След нас

Прости ми за раните,
които ще носиш отново.
Те ще бъдат розите,
растящи бавно на гроба.

Ще мине рицар на кон,
с меч на слънце блестящ,
върнал бащиния трон,
търсещ живота трептящ.

Ще спре пред тези рози,
най-червената ще избере,
и нежно, колкото може,
ще скърши стъблото на две.

Ще помисли за тебе, за мене.
Ще се помоли на колене
да поживее малко време
и после тука да умре.

След година, ти ще чуеш,
конски тропот, боен вик.
От страх в Ада ще се свиеш,
ще скриеш твоя нежен лик.

Гробът наш, с розов храст,
с рози кървави и бели,
ще стъпкан бъде, ринат в прах,
хора там ще са умрели.

Там, където твойта роза
плачеше, ще плаче друг.
И не с поезия, а в проза,
думи ще се леят в скръб.

Един-едничък син на майка,
отрекъл се от бащин мир,
с щерка, плачеща и малка,
дух в искрящия зефир...

Тамо рицар ще е паднал,
със доспехи-бронз и злато,
на света се ненарадвал,
ни на топлото ни лято.

Но пък кървава ръка,
розата една ще стиска,
свежа, както е кръвта,
що във гроба ни се плиска.

Той изпълнил е мечтата
както искахме и ние:
да се смеем с Самотата
и Смъртта си да надвием.

Тази роза ще изкупи
мойте земни грехове.
Моя дух ще се изгуби,
ще се рее с векове.

После ще се върне в тебе,
в прероденото дете,
и ще плачеш ти за мене
и за моето лице.

Разкажи за твойте рани,
оставени във теб от мен.
Разкажи и за Смъртта ни,
и за паметния ден.

Ще умрем сега и двете,
тук, сега и в този час.
А историята вече
е написана след нас..

хей, човеко

Седни до мене. Нищо, че съм страшна.
И нищо, че съм възрастно дете.

Да, знам, че ти се ще да ме удариш
за тая нагло вдигната глава.
И зная, че очите ми те парят...
Но... само за секундичка... Ела.

Седни. И порисувай с мен деца.
И после ме съди, че виждам цветно.
Със тебе сме хартиени слънца,
човеко. И сме тъжно мимолетни.

Със тебе сме еднакви по безсилие...
Защо ти се привижда в мене пречка?
Защо използваш думи за ветрило,
с което се пропъждат буболечки?

И без това навън ни се налага
със всеки дъх по мъничко лъжа.
Защо се лъжем тук? Нима помага?
Така ли ще променяме света?

Защо, човеко? Много ли сме чужди?
Аз мога да ти бъда дъщеря...
Вземи молива. Меч не ти е нужен.
Здравей! Да порисуваме деца?

не спирам да мечтая

Не, аз не спирам да мечтая,
дори всички пътища да са отрязани пред мен.
Не ще престана да копнея и да се надявам,
че рано или късно ще дойде и моят ден.
Не позволявам на самотата да царува,
завинаги във моето честно сърце.
Понякога, знам, изключително слаба съм,
нежна и невинна като малко дете.
Не желая страхът да нахлува
и да ограбва моята душа.

на 12-13 години.. дори ми е трудно да повярвам, че е писано от мен

Треперя
Всичко е бяло
Времето за мен е спряло
Гледам отнесено в някаква точка
Чудя се на тази лудост да сложа ли точка
Но животът ми е празен
Животът ми живее сам
А мен ме води болката
Пред сива къща си се спрял
Помахваш с ръка
Нещо блесва
Изчезваш ей така
А аз безцелно наблюдавам
Всичко е в лед, вода, суета
А у мен.. едната самота
Разкъсваща дори плътта
Кървави сълзи в очите ми
Да, точно така
Не успях да издържа
Боли, почти сърцето ми вледени
Без онази половина, в която си ти
Пълно е с мечти
А горещите сълзи
С едничка мисия текат
С празна надежда струят
Последният есенен лист се отронва
Сълза след сълза аз проронвам
В очите ми погледни
Разбери, че за мен всичко си ти
Но знам.. че си така далеч
И същевременно толкова близо
Шептиш..
Прегръщаш ме нежно..
Искам отново това
Не издържам тази тъга..
И се чудя сега
Защо изливам душата си така
Някой ще ми се присмее
Някой срещу мене ще роптае
И не ще мисълта да осъзнае
Добре, проблеми – няма
Горчива рана
Продължавайте напред
Ако имате силата
Ако имате властта
Преборете глупостаа
А, какъв беше смисълът на всичко това
Няма май значение сега..

Изгледа от терасата.. такива неща пишех в 5-ти клас

Гледам от терасата
Някой от горния етаж счупи масата
Коли минават лъскави и стари
Малко хора вървят по близките тротоари
Някакво куче – горкото куцука
Една жена изпусна торбата с лука
Момче от терасата торби с вода хвърля
Намери се кой пред блока да домърля
Стар багер въздуха задими
Шофьорът стана черен до уши
Тоя нашия съсед, мисля че е кривоглед...
Ха! Дървото е цъфнало
Тревата е като зелена постеля
Не забелязах ли в Неделя
Дали да не организирам почистване пред блока
Не не мързи ме, а и сега спря тока
А леля, чакай да се скрия
Студенко е
С одеалцето ще се завия
Пренасям се на другата тераса
Кака Цеца дърпа фаса
Какво да се прави
Дядото на Лилито с четки не може да борави
Тука било ощи по-мръсно
Ама за чистене...вече е късно
Белчо е в тревата
Виждам му само краката
Защо ли не ми расте по-бързо косата
Мариела пак се прави
Абе това момиче с грим не може да борави
Облаци се движат бързо
Май ще вали
А да, казаха го по наще новини
Хич не ми пука
Дали не съм сгазила лука
Имам предвид, че не изхвърлих боклука
Дърветата са цъфнали
Как не съм забелязала
О, това не бях ли го вече отбелязала
От съседите мирише гадно
Като че не са чистили от време давно
Майкато на Мимито е на терасата
Има нещо мръсно под масата
Птица може ли да стои на жица
Млякото ми в чашата артиса
Спирам, защото чувам котка
Която определено не си вози в лодка
4а0
ПП Егати изглада от терасата, ама наистина има нещо мръсно под масата...

отново

С цигара в ръка
Тъй нежно димяща
Спокойствие в забързаното ежедневие
Без болка, без страх аз чакам свойто вдъхновение

Бавно умирам, но още живея
Тъй лесно се оказва себе си да намеря
Под шума на колите
Аз сякаш живея

Не виждам
Не чувам
На света съм само аз
Изгубила съм сякаш своя глас

Безгрижно смутена не гледам назад
Ах, тоз неспирен кръговрат
Догаря цигарата
Догаря сама

Облаци черни
Приижда мъгла
И пак на земята
Аз чакам сама

Що чакам е зная
Дали светлина
Любов ли това е
Или просто тъга

Не зная, не зная
Пак ли сама?

защо

Защо да съм тъжна
Аз мога да летя

Защо да съм тъжна
Не се чувствам сама

Защо да съм тъжна
Обичам света

аз искам

Студено, мрачно, страшно
Стоя сама и гледам пак безцелно
Спомням си за стари времена
Спомням си за минали неща

Аз знам какво било е
Но пред мен е тъмнина
Живота си да преосмисля
Живота си да променя

Какво ще бъде занапред?
Какви са моите мечти?
Коя съм аз дори?
Кое е вътре в мен?

Какво да сторя аз сега?
Когато съм слепец във тъмнина
Непредстазуемо? Жестоко?
О, бъдещето непознато

Как искам да живея и да страдам
Как искам да се променя
Как искам със добро да продължа
Как искам да съм най-добра

Аз искам само да обичам
Ад искам само да летя
Аз искам да се разбера

дали?

 Това е невъзможно! -казала Причината,
 Това е безразсъдство! -добавил Опитът,
 Това е безполезно! - отсекла Гордостта,
 Пробвай ..! - прошепнала Мечтата.

мъже?

Приятните, добри мъже са грозни.
Красивите мъже не са приятни и добри.
Красивите и приятни мъже са гейове.
Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме заради парите.
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви.
Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета.
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и - слава богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ ПЪРВАТА КРАЧКА!
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна, и е наша работа да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш.

нужно ли е

Понякога смятайки, че сме достатъчно зрели да се справяме с проблемите си сами ние се затваряме в себе си.
Собствените ни чувства се оплитат около нас като вериги и няма начин да избягаме.
Правим грешки без да имаме достатъчно опит и без да търсим съдействие от други хора.
Мислейки, че правим правилните избори в живота си започваме да се самоизмъчваме.
Истината е, че ние сме прекалено объркани за да разберем дори самите себе си.
И после започват истерични изблици, безсънни нощи пропити със сълзи и болка.
Безмислени дни и пропилени моменти .. пропилени в объркването.
И защо? Защо? Нямаме ли приятели? Няма ли кой да ни покаже правилния път, да подаде ръка?
Дали? Или просто ние не смо го потърсили, а той е бил там през цялото време.
След време осъзнаваме що за глупост е било всичко.. но с цената на толкова много.
Нужно ли е?

онова, от което се нуждаем

Омега става жертва на слухове.
Алфа никога не говори лошо за другите.

Омега учавства в негативни дискусии.
Алфа дава положетилна гледна точка на нещата или просто игнорира негативните коментари.

Омега позволява настроенията на другите хора да му влияят.
Никой не може да отнеме радостта на Алфа.

На Омега му пука какво мислят другите.
Мнението на Алфа има значение за другите, а не обратното.

( Омега отчаяно се нуждае от жена.
Жените отчаяно се нуждаят от Алфа. )

Омега реагира.
Алфа действа.

Омега се придържа към познатото.
Алфа се впуска в неочакваното.

Омега чака съдбата да му се усмихне.
Алфа сам командва съдбата си.

Омега се задоволява с по-малко.
Алфа винаги се опитва да се усъвършенства.

Омега се страхува да не бъде отхвърлен.
Алфа обича да „катастрофира и изгаря”, защото е забавно да се пробват нови неща.