Шоколад

Като шоколад - сладък и греховен,
ти си това.
Най-сладкият плод си и само
ти си виновен, че тебе избрах.
И се чувствам необикновена,
правя глупави неща.
Дори да имам страхова невроза,
заради теб бих изкачила и планина.
Боя се от тъмнината, но бих стояла
в нея с дни.
Стига да знам, че си до мен
и ме държиш.
Заради кого другиго,
бих преодоляла това?
Заради никой! А с теб бих отишла
и накрай света!

обича ли го?

Обичам я - безумно повтаряше той
Обичам я - неистово мълвеше
Обичай я - отговаряше тишаната
Но тя мълчеше сляпа, няма
Обичай ме! Крещеше той безгласно
Обичай ме! Неистово и само мен
Обичай го - отговаряше самотата
А тя го гледаше обезверена
Обичаш ме! - Простена жално пак
Обичаш ме! - в този ден
Обича те - му каза и тъгата
Не ме обича!- Разбра накрая.
Не ме обичай! - Извика той през сълзи.
Не те обичам - чу се от безкрая...
И с тези свои думи всичко в него тя уби.

сбогом

Сбогом!
Бягай от мене,
казвали са ми го и преди.
Лятото свърши.
Зимата почна,
щом не виждам твоите очи.



Сбогом!
Няма да плача.
Аз не съм от тези жени.
Сълзите за теб нищо не значат.
Не се обръщай!
Отивай!
Върви!



Сбогом.
Но вземи и мечтите.
Вече нямам нужда от тях.
Не искам нищо свързано с тебе.
За нея аз отдавна узнах.



Сбогом.
И.. не съжалявай,
че потъпка така любовта.
Бъди щастлив и не забравяй:
до всеки мъж стои една жена.

в момент на слабост

Черни облаци надвиснали над мен
А слънцето го няма, няма
Ти ми се струваш променен
Или аз съм тази
Която губи се със всеки ден
Безумно ли е
И безмислено ли е
Не, не, не, не мисля
Но дали ще чакам търпелива
Или ще се мъча да забравя
Дали ще бъда смела
Или пак ще ме е страх
Дали да се усмихна
Или пък да заридая
Пак не зная
Да, аз пак не зная
От мен кое зависи
А ти какво желаеш
Може би не разбирам
Или не искам
А имам ли право да избирам?
По-силно ли е то от мен
И изгаря ли ме или ме изпепелява
Но ролята си все играя
Не спирам.. и я сменям
Играя ли?
Коя от всичките съм аз?
забравила съм може би
Или съм се променила
Не, не - пак не зная
Надеждата в ухото ми нашепва
"Пробвай"
И ще го направя
Мой си е живота
Ще живея
И ще съм щастлива

Целуни ме

Аз обичам, родена съм все да обичам
И не искам, не искам
Не е нужно да се вричам
Любов или пък болка
Усмивка и сълза
Не е важно, не е
Направи го весело
И ето - пак се усмихни
Не мисли
За времето
За хората
Дори за нас
Остави емоцията
Остави го порива
И ме целуни

Да обичам

Като дете невинно
Тичах из полята
И виках виках
Аз зовях вълните
И се усмихвах тъй невинно
Неразбираща света
Обичах, плачех безпричинно
Вярвах и във чудеса
И исках да порастна като някоя принцеса
От любимата си книга с приказките - да
И чаках моята орисница да дойде
Да ме ориса за да мога да летя
Един ден тя дойде
Надвеси се над мен
Погледна ме със скрита тъга
И тихо като песен го пропя:
"Звездите орисаха те да обичаш
Да обичаш, да желаеш, да гориш
Ако е нужно никога не ще заспиш"
И от този ден се промених
Заобичах, заблестях
Това е пътят ми в живота
Да обичам..
А някога исках да летя?

Сякаш животът е като безкраен сапунен сериал.. толкова оплетен, но същевременно невероятно прост. И не спира, не спира дори за миг. Болка, радост, сълзи, смях, любов, омраза.. всичко се повтаря пак и пак, а ние продължаваме да играем сцена след сцена.

Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?

вече да бъдеме различни не искаме,
а вървим в коловози от правила..

Е.. аз просто чакам следващия епизод.