Сякаш животът е като безкраен сапунен сериал.. толкова оплетен, но същевременно невероятно прост. И не спира, не спира дори за миг. Болка, радост, сълзи, смях, любов, омраза.. всичко се повтаря пак и пак, а ние продължаваме да играем сцена след сцена.

Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?

вече да бъдеме различни не искаме,
а вървим в коловози от правила..

Е.. аз просто чакам следващия епизод.