събота, 3 май 2008 г.

как обичам..

Слушайки Графа - Ванилия сякаш нещо в мен се пречупва. Настръхвам, политам .. 
Не разбирайки какво означава тази песен за мен аз се потапям в магията й и опиянена стоя вперила поглед към небето.. сякаш съм искрено влюбена в него. Искам да му кажа колко го обичам, но думите се губят някъде по пътя и отново се връщат при мен. О..

Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук -
бавно топи се във чашата лед,
криви сенки играят край мен.

Припев:
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?

Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо във мен.

Припев: (х2)
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?


Няма коментари: