Не искам (дори не си спомням кога е писано това)

Не искам да те виждам, а очите ми копнеят за това.
Не искам да те чувам, но искам да чувам твоят глас.
Не искам да се влюбвам, но сърцето ми забравя за това.
Не искам да те усещам, но безсилна съм сега.
Не искам да плача, но сълзи проливам всеки ден.
Не искам да се моля, но съм вярваща все повече с всеки изминал ден.
Не искам да те търся, но навсякъде гледам за теб.
Не искам да чувствам, но не мога да командвам своето сърце.
Не искам да живея щом не си до мен.
Не искам да копнея, ако загубя теб.
Не искам да те сънувам, но всяка нощ правя това.
Не искам..

Мамо..

Мамо, съжалявала ли си някога,
че си ме родила?
Че си изтърпяла толкова мъки,
заради мен?
Радвала ли си се много
или си скърбила?
Зная, че доста често
съм помрачавала твоят ден.
Искала ли си да бъда друга,
може би по-добра?
По-красива? По-умна?
Различна, а не както сега?!?
Оправдах ли твоите очаквания, мамо,
успях ли да стана добра?
Заприличах ли на теб поне малко?
Как искам да вярвам, че е така!
Съжаляваш ли, че си ме родила, мамо,
и аз съм твоето дете?
Че си ме повивала всяка сутрин
и, изморена, си ме държала на ръце?
Аз те обичам много, мамо!
Ти, тати и Ива сте всичко за мен!
Да сте ми живи и здрави,
за да ви се радвам всеки ден.

А може би..

Не съм поетеса.
Преди.
В друг живот.
Може би бях.
Днес.
Съм пораснало момиче.
Малка жена.
Пиша стихове.
Криво-ляво.
Чета ги само аз.
Но те са мои,
а не откраднат плагиат.
Не съм поетеса
и никога не съм била.
Но съм писала и ще пиша,
ръководена от обичта.
Не използвам думи помпозни,
речникът ми не е богат.
Но във всичко мое влагам
цялата си душа и страст.
Не съм поетеса.
Днес.
Аз съм влюбена жена.
Но ще пиша винаги,
за теб и любовта.

въпрос

Не, не те обичам
Казвам аз и гърба си обръщам
Обичаш, обичаш ме
Викаш след мен
Обичаш ме - знаеш го
Осмисля обичта ти всеки ден
Обичам те - прошепвам
Обичам те безумно, може би
Обичам те.. но трябва ли?