Понякога съм аз така несигурна
И ме е страх дори от обичта
Тежко ми е да призная
Че съм те обичала преди, обичам и сега
Зад силната си маска аз се крия
И във тъмното крещя
Но знам – ти знаеш. Аз не съм това
Толкова съм крехка, често ме боли
И очите ми са все тъй пълни със сълзи
Ти знаеш, всички знаят, аз усещам
Мене.. мене знаеш ме е страх
Пред тебе всичко съм откривала
Но от мене даже крия в този час
И нямам думи, нямам сълзи, нямам ден
Попаднала съм в собствен плен
Аз... аз обичам, но и да обичам ме е страх
Защото ме е страх да не ме заболи. Сигурно е егоизъм. Сигурно е нещо друго, аз незнам. Но не искам, не искам да живея без тази усмивка. И ме е страх да не изгубя и нея. Страх ме е да показвам чувствата си. Старах ме е. А най-вече ме е страх и от страха, защото той е най-страшният ми враг. Ах.. как искам да не ме е страх!
