аз.

преживявам нещата по-зле отколкото би трябвало. имам невероятната нужда да изразявам истината, дори да няма кой да я чуе. имам нуждата да отворя очите на хората и да не оставям нещата недовършени. някак не ми е присъщо. искам истина.. за справедливост - не знам. тя е по-вишса сила и едва ли е по силите на някакво малко момиче като мен, но все пак.. моята съвест иска да е чиста и истинна.

Какво си?

Съдба ли си, роман ли си?
Или пък кратък разказ,
написан на коляно.
Дали завършва с "край",
или пък със "начало"?
Къде ще ни запрати
този път "Творецът"?
Какъв е тука смисълът
на всеки миг - любов?
На тези малки вечности,
раздиращи душата.
И колко болка, радост
още можем да поемем.
Това ще ни покаже
не времето, а... "Той"!