Критичност. Ние непрестанно се взираме в хората около нас, анализираме ги и търсим негативните им качества за да ги осмеем сякаш убеждавайки себе си, че така не се прави и "поучавайки" се от тях. Но дали това е причината? Дали тя не се крие по-дълбоко в душите ни и дали името и не е "Комплекс"? Имайки комплекси ние започваме да вярваме, че останалите хора са по-несъвършени от нас.
Защото всички сме такива егосисти! Правим всичко възможно за да доставим удоволствие на душата и тялото си. Търсим негативизмите и някак си се иделазирамев собствените си очи... сякаш за да си докажем, че сме добри и пълноценни.
И какво ако хората правят грешки? Нима ние сме базгрешни? Не мисля, че хората сме черни или бели. Та истината не винаги е такава, каквато изглежда. За всеки отделен индивид тя е съвършено различна и единствена. И има ли грешки? Кой знае..
