понеделник, 1 декември 2008 г.

Лъжа

Устните - розови, ябълков цвят
А очите й сини - дълбоки, безкрайни
Косите са руси, пълни със спомени
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг
А усмивката й - толкова искрена
Това беше тя.
С мили ръце и с прегръдките нежни.
Къде е момичето?
Къде му е миналото?
И знае ли кое е?
Чувства? Любов? А объркване?
Животът - за нея лъжа е.
Жвее в странни мечти и лъжи.
Лъжа е, лъжа е тя. Тя е лъжа.
Не, нея я няма.
Тя е момичето.
Без думи остана
А те най-святото бяха
Музиката й празно звучи
Няма я.. тя.. тя отиде си.