Днес ще съм мъртва

Когато съм без тебе, не съм жива
Когато не виждам очите ти сякаш умирам
Тлее сърцето ми, болка горчива
За кратко те няма, но всичко презирам

Не искам, но плача отново
Аз знам, че в душата си с мен
Но нещо в тялото ми бе готово
Да те обича и във този ден

Сълзата гореща стича се по студените устни
Изстива душата ми щом е без теб
И очите ми търсят те зад завоите мръсни
Земята покрита е с тъмен твърд лед

Днес ще съм мъртва
Защото те няма ..

Замълчи

Опитвам се да удавя душата си:
Млъквай веднага, мълчи
Не говори, ще си ти пак хулена
Ще те целят и удрят с лъжи

Ти дори не си моя, не и той...
И той казва „мълчи”
Зла си понякога, смела си
И така пълна с думи

Удави се в безкрайното
Ще потънеш в забрава и ти
Други преди теб – и те са забравени
Да, знам че надежда все пак гори

Запомнена ли да останеш?
Не, не го мисли
Стига толкоз думи
Ти мила, мразиш злини

Плачеш пак – плачат очите ми
Идейна си – идейни ръцете ми
Мразиш ли силно – мрази сърцето ми
Обичаща – обичам аз цялата

Но ти... ти си толкова глупава
Ти дори не си моя
Подарих те безкрайно
Друг да те пази

Душа, говори!

ден?

Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги. Впечатления. Няма. Защо ли? Сълзи. Нататък. Продължи. Обяд. Липсва закуска. Знечение? Няма. Тук пак си ти. Целувка. Прегръдка. От радост. Сълзи. Нужда. Дали? Празни чинии. Усмивка. Върви. Грижа. Задължение. Хора. Очи. Непукизъм. Нали? Път. Задръстване. Лампи. Коли. Забързани хора. Все едно е. Или? Дом. Целувка. Усмивка. Вечеря. Вино. Няма сълзи. Целувка. Не. Не боли. Щастие. Пламък. Легло. И дори. Пожелания. Целувка. Усмивка. Безкрайност. Любов.
И дори..

Всичко си

Всичко си, ти всичко си
За мене няма цвят и няма смях
Без тебе, няма свят
Светлината в мене си
Красотата и мечтата
Добротата в мене си
За тебе чакала съм аз живот
Без теб от тук не ще замина
И на край света
Все с тебе ще отида
Дали далеч си, или си до мен
И все живееш в мене
И любовта ти ме поддържа
Тя единствена ме прави жива
Не съм нищо особено
Не живея аз перфектен свят
Но обичта ни
Тя ме прави най-специалната
Обичта ни
Тя ме прави най-красивата
Тя ме прави най-щастливата
Без нея и без тебе
Няма свят
Всичко си

Слънце

Слънцето, то слънцето ме заслепява
Гали ме със нежните лъчи
И спомени по мен оставя
Разказва ми за миналите дни

Слънцето е толкова далече
И към него се стремя все аз
Слънцето от много време вече
Свети в мен, във теб, във нас

Не е нужно и нагоре да поглеждам
Няма нужда аз да нося очила
Слънцето и вътре в мене
В мене то гори, дори когато съм сама

Слънце, обичам те, не ще те пусна
Обичаш ме, глава до мене ще отпуснеш
Прегърни ме, усмихни се
Прегърни ме, усети..

С прегръдките си те обичам
Бих останала с тебе завинаги
Бих те обичала.. обичала винаги
А аз просто момиче съм

Снънце, някак празни са римите ми
И думите празни са ми
Но ти, ти знаеш
Не са празни, нали?

Заедно

С тебе аз преоткривам света
Ден след ден аз вече не се чувствам сама
С тебе слънцето свети в ноща
Блестиме ярко - звезди сутринта
Никой на нас не прилича
Никой така като мен теб не обича
Като цветята през зимата
Цветни сме ние на сивия фон
Макар и прилични на другите
Ти знаеш - ний се различно обичаме
Искам да останеш до край във живота ми
Искам пак да се срещнем в безкрая
Ние със тебе сме заедно винаги
Ние незнаем ще дойде ли края
Но дори да го има - ти мен не забравяй
Знай, че живееш в сърцето ми
Знай, ще запомня лицето ти
И ще помня аз всяка наша минута
Ще запомня всяка наша прегръдка
Ще помня.. но нека сме заедно!

Христо Фотев - Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

__________________________________

Вдъхновяващо. Красиво. Невероятно чисто, простичко и лесно, но така прекрасно. С думите Христо Фотев докосва душата ми, кара я да лети и да обича стихотворението му, защото .. е толкова хубаво да си мислиш за момичето, за влюбения в нея мъж, за огромната любов която изпитва той към нея, но неможе да я изрази. И да - той й обяснява колко е хубава, как винаги е хубава. Защото ако я обича, тя винаги ще е най-прекрасната за него. Влюбеният мъж сякаш се моли на любимата си .. да са заедно завинаги, до края на света, докато друга сила ги раздели. А това изглежда някак толкова далечно. Сега е само любовта им..
Чиста и невероятна..

Желая

Желая да те вкуся сутрин на закуска,
бъди ми първо сутрешно кафе.
Събуди ме, разтърси ме със онази тръпка,
да гори до пръсване моето сърце.

От тялото ми жадно да изсмукваш,
да усетиш с всяка клетка любовта.
Сетивата ми до края да пробуждаш,
докоснеш ли със устни моята душа.

От тебе само искам да съм твоя,
да преобърна малкия ти свят.
Не се страхувай, ще съм твоя опора,
обладай ме пълен с похот и със страст.

И двете ни тела, цели, ще се слеят,
а между нас ще застане само обичта.
Тя ще е наша неизменна подкрепа,
оттук за вечни времена.

Страх

Понякога съм аз така несигурна
И ме е страх дори от обичта
Тежко ми е да призная
Че съм те обичала преди, обичам и сега
Зад силната си маска аз се крия
И във тъмното крещя
Но знам – ти знаеш. Аз не съм това
Толкова съм крехка, често ме боли
И очите ми са все тъй пълни със сълзи
Ти знаеш, всички знаят, аз усещам
Мене.. мене знаеш ме е страх
Пред тебе всичко съм откривала
Но от мене даже крия в този час
И нямам думи, нямам сълзи, нямам ден
Попаднала съм в собствен плен
Аз... аз обичам, но и да обичам ме е страх



Защото ме е страх да не ме заболи. Сигурно е егоизъм. Сигурно е нещо друго, аз незнам. Но не искам, не искам да живея без тази усмивка. И ме е страх да не изгубя и нея. Страх ме е да показвам чувствата си. Старах ме е. А най-вече ме е страх и от страха, защото той е най-страшният ми враг. Ах.. как искам да не ме е страх!

на Гери

Животът ни е странен и неповторим
Животът ни .. сам по себе си е изменим
Живеем без да мислим
Живеем ний свободни, волни
Не се спираме пред нищо и пред никого
Отстояваме се
Безсмислено живеем ние
И се учим да живеем
Нещо го осмисля тоз живот
И нещото ни кара да блестим
Подтиква ни пак бурно да се борим
Подтиква ни да продължим
Обичаме се без задръжки
Радваме се ний на малките неща
Усмихваме се на луната
Греят хиляди слънца
Един живот живеем ние
И живеем го сега

на Него

Обичам те много
Обичам по детски
Обичам те като малко момиче
И даже жена
Обичам аз да се давя в очите ти
Обичам твойта топлина
Харесвам как лудо целуваш ме
Усещам гореща как е плътта
Аз в тебе отдавна съм влюбена
Ти отдавна си ми светлина
С теб.. с теб се губя в безумието
С теб преоткривам света
Хвани я.. нея, ръката ми
Пренеси ме в невероятния сън
Преобръщай ме мене, душата ми
Щом ме погледнеш оставай без дъх
Безкрайна, безкрайна нощта ни е
Ние в безкрая не търсиме път
И след него пак те обича душата ми
До сърцето отеква гласът
Не забравяй очите ми сините
Не забравяй червените устни
Забрави ми ти някои от думите
Защото зная аз.. наш е светът