Слънцето, то слънцето ме заслепява
Гали ме със нежните лъчи
И спомени по мен оставя
Разказва ми за миналите дни
Слънцето е толкова далече
И към него се стремя все аз
Слънцето от много време вече
Свети в мен, във теб, във нас
Не е нужно и нагоре да поглеждам
Няма нужда аз да нося очила
Слънцето и вътре в мене
В мене то гори, дори когато съм сама
Слънце, обичам те, не ще те пусна
Обичаш ме, глава до мене ще отпуснеш
Прегърни ме, усмихни се
Прегърни ме, усети..
С прегръдките си те обичам
Бих останала с тебе завинаги
Бих те обичала.. обичала винаги
А аз просто момиче съм
Снънце, някак празни са римите ми
И думите празни са ми
Но ти, ти знаеш
Не са празни, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар