Опитвам се да удавя душата си:
Млъквай веднага, мълчи
Не говори, ще си ти пак хулена
Ще те целят и удрят с лъжи
Ти дори не си моя, не и той...
И той казва „мълчи”
Зла си понякога, смела си
И така пълна с думи
Удави се в безкрайното
Ще потънеш в забрава и ти
Други преди теб – и те са забравени
Да, знам че надежда все пак гори
Запомнена ли да останеш?
Не, не го мисли
Стига толкоз думи
Ти мила, мразиш злини
Плачеш пак – плачат очите ми
Идейна си – идейни ръцете ми
Мразиш ли силно – мрази сърцето ми
Обичаща – обичам аз цялата
Но ти... ти си толкова глупава
Ти дори не си моя
Подарих те безкрайно
Друг да те пази
Душа, говори!
Няма коментари:
Публикуване на коментар