Мамо, съжалявала ли си някога,
че си ме родила?
Че си изтърпяла толкова мъки,
заради мен?
Радвала ли си се много
или си скърбила?
Зная, че доста често
съм помрачавала твоят ден.
Искала ли си да бъда друга,
може би по-добра?
По-красива? По-умна?
Различна, а не както сега?!?
Оправдах ли твоите очаквания, мамо,
успях ли да стана добра?
Заприличах ли на теб поне малко?
Как искам да вярвам, че е така!
Съжаляваш ли, че си ме родила, мамо,
и аз съм твоето дете?
Че си ме повивала всяка сутрин
и, изморена, си ме държала на ръце?
Аз те обичам много, мамо!
Ти, тати и Ива сте всичко за мен!
Да сте ми живи и здрави,
за да ви се радвам всеки ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар