нужно ли е

Понякога смятайки, че сме достатъчно зрели да се справяме с проблемите си сами ние се затваряме в себе си.
Собствените ни чувства се оплитат около нас като вериги и няма начин да избягаме.
Правим грешки без да имаме достатъчно опит и без да търсим съдействие от други хора.
Мислейки, че правим правилните избори в живота си започваме да се самоизмъчваме.
Истината е, че ние сме прекалено объркани за да разберем дори самите себе си.
И после започват истерични изблици, безсънни нощи пропити със сълзи и болка.
Безмислени дни и пропилени моменти .. пропилени в объркването.
И защо? Защо? Нямаме ли приятели? Няма ли кой да ни покаже правилния път, да подаде ръка?
Дали? Или просто ние не смо го потърсили, а той е бил там през цялото време.
След време осъзнаваме що за глупост е било всичко.. но с цената на толкова много.
Нужно ли е?