С цигара в ръка
Тъй нежно димяща
Спокойствие в забързаното ежедневие
Без болка, без страх аз чакам свойто вдъхновение
Бавно умирам, но още живея
Тъй лесно се оказва себе си да намеря
Под шума на колите
Аз сякаш живея
Не виждам
Не чувам
На света съм само аз
Изгубила съм сякаш своя глас
Безгрижно смутена не гледам назад
Ах, тоз неспирен кръговрат
Догаря цигарата
Догаря сама
Облаци черни
Приижда мъгла
И пак на земята
Аз чакам сама
Що чакам е зная
Дали светлина
Любов ли това е
Или просто тъга
Не зная, не зная
Пак ли сама?
Няма коментари:
Публикуване на коментар