Треперя
Всичко е бяло
Времето за мен е спряло
Гледам отнесено в някаква точка
Чудя се на тази лудост да сложа ли точка
Но животът ми е празен
Животът ми живее сам
А мен ме води болката
Пред сива къща си се спрял
Помахваш с ръка
Нещо блесва
Изчезваш ей така
А аз безцелно наблюдавам
Всичко е в лед, вода, суета
А у мен.. едната самота
Разкъсваща дори плътта
Кървави сълзи в очите ми
Да, точно така
Не успях да издържа
Боли, почти сърцето ми вледени
Без онази половина, в която си ти
Пълно е с мечти
А горещите сълзи
С едничка мисия текат
С празна надежда струят
Последният есенен лист се отронва
Сълза след сълза аз проронвам
В очите ми погледни
Разбери, че за мен всичко си ти
Но знам.. че си така далеч
И същевременно толкова близо
Шептиш..
Прегръщаш ме нежно..
Искам отново това
Не издържам тази тъга..
И се чудя сега
Защо изливам душата си така
Някой ще ми се присмее
Някой срещу мене ще роптае
И не ще мисълта да осъзнае
Добре, проблеми – няма
Горчива рана
Продължавайте напред
Ако имате силата
Ако имате властта
Преборете глупостаа
А, какъв беше смисълът на всичко това
Няма май значение сега..
Няма коментари:
Публикуване на коментар