Тичах из полята
И виках виках
Аз зовях вълните
И се усмихвах тъй невинно
Неразбираща света
Обичах, плачех безпричинно
Вярвах и във чудеса
И исках да порастна като някоя принцеса
От любимата си книга с приказките - да
И чаках моята орисница да дойде
Да ме ориса за да мога да летя
Един ден тя дойде
Надвеси се над мен
Погледна ме със скрита тъга
И тихо като песен го пропя:
"Звездите орисаха те да обичаш
Да обичаш, да желаеш, да гориш
Ако е нужно никога не ще заспиш"
И от този ден се промених
Заобичах, заблестях
Това е пътят ми в живота
Да обичам..
А някога исках да летя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар