неделя, 9 ноември 2008 г.

миг..

там далече, там е черното небе
минават и минават за секунда векове
а аз се взирам във безкрая
и безкрайно някак си мечтая
да се потопя в очите ти
и да остана там докрая
а моето сърце тупти, тупти
усмихва се .. някак цъфти
няма край.. не го намирам
и не търся.. не, не искам и това да свършва
дъждът приижда
капките.. капките - те
по лицето ми пак.. пак събуждат ме
и говорят ми тихо.. и някак си скришом
нашепват ми тайни
толкоз далечни и странно безкрайни
бъдеще? .. минало?
аз живея сега?
хвани ме за ръка
бъди със мен и..
бягай под дъжда

Няма коментари: