вторник, 26 януари 2010 г.

В кое е истината

Къде се крие щастието, скъпи мои? Задавам си този въпрос постоянно и в главата ми напират всевъзможни отговори и се обърквам напълно. Какво наистина ни прави щастливи и кое е онова, което ни кара да се чувстваме пълноценни в собствените си животи? Да опитаме с няколко предположения:
1во - щастливи сме ако сме спокойни финансово, не сме тежко болни и в общи линии живеем добре, не сме гладни, жадни и бездомни. Но дали това е достатъчно? Съмнявам се. Да, здравето не е всичко, но и без него всичко е нищо. Да определим тези нужди като физически.. тоест неща без които голяма част от останалите биха били ужасно невъзможни. Все пак наистина физическият комфорт ни носи доста спокойствие за духа. Факт.
2ро - когато сме обичани, уважавани, харесвани и креативни. Когато човек има креативно мислене хората наоколо го забелязват и му обръщат внимание, след време те започват да черпят от неговите знания, идеи и мисли и си привързват към самия него, защото им носи радост и удовлетворение. Това е добър начин да помогнем и на себе си и на останалите. Ние се развиваме, а те се вдъхновяват за собственото си развитие, вдъхновяваме се и ние, защото сме харесвани - добра сделка. Да, вярно е обаче, че за да постигнем това трябва да живеем в определени рамки поставени от общоството, което колкото и да е жалко е полезно и вероятно ни помага доста в улесняването на съществуването ни.
3то - и за мен най-важно. Щастие, развитие, удовлетворение, божественост на душата (soul divine). Да се чувстваш жив душевно - ето това е моята истина. Аз чувствам, че съм обожавана. Колкото и да е скрито дълбоко в очите му аз виждам невъзможността му да съществува без мен... точно като моята да живея без него. Душите ни се сливат и се превръщат в една по-мъдра душа с времето. Ние се развиваме заедно, покоряваме върхове и продължаваме да вървим към безкрая и неизвестното. Човешкият стремеж към знанието незнае правила.. и ето това е Щастието, скъпи мои - развитие и любов.
Може и да съм ви пообъркала, но в крайна сметка и това се налага понякога.. хехех. Замислете се и вие.

Няма коментари: