Мразя да ме лъжат! Толкова е ужасно, че е способно да изстиска последния живец на част от обичащата ми душа. Лъжи.. за мен едва ли има малки и големи лъжи - всички те са еднакво силни. Защо? Защото истината има нужда от мен.. той каза "не е кой знае каква лъжа".. и аз рухнах. Та как може да го нарече така? Това убива душата ми, това я наранява, това я смачква и я захвърля в боклука.. това не е ли важно? Не е ли кой знае какво? Та от това зависи съществуването ми - от толкова мънички неща, които държат парчетата на пъзела ми подредени поне донякъде. Изрекоха се много противоречия, малки лъжи и надежди тази вечер.. ужасно. Ето това искам - да не ме лъжат. Защото едва ли мога да простя.
Той ме обича прекалено много.. той не исака да ме лъже - той ми обеща. А вие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар