сряда, 27 януари 2010 г.

Нерви и подобни..

Хайде да излея малко злоба и злъч и да вървя да уча после..
Хората ме дразнят! Скапани са, нахални са, глупави са, авантаджии гледащи постоянно в чуждите чинии. Гр! Понякога ми се иска да ги хвана, да ги накълцам и после болезнено да ги сглобя наново. Не разбирам защо му е на някого да ми дава оценки при положение, че си няма и понятие от ставащото наоколо и причините за определено мое държание или мислене. Времето ме кара да се чувствам все по-несигурна, все по-далечна и невярваща. Та как да повярваш на някого и да си сигурен, че той ще си помисли какво ти е първо на теб и после ще гледа себе си? Плекален егоизъм. Егозмът, както вече бях споменала в друго си писание води съществуването ни, но по дяволите.. в големи дози ме отвращава.
Не им вярвам на хората! То как и да им вярваш.. малко от тях наистина биха се загрижили ако нещо с мен (например) става или пък биха помислили преди да нарушат неписаните закони за приятелство, познанство.. неписаният морал също.
Ревността била породена от потребността да бъдеш обичан и от страха да не си?! ГЛУПОСТИ! Bullshit ми звучи по-силно някак! Ревност? Когато всяка пикла/пикльо не се интересува от чувствата муежду двама души и изръсва фразата "кво кат` си има приятел/ка аз я/го искам" и се бута... тогава така наречената ревност (която си притежавам) е агресия и нерви. Изобщо целият този акт е посегателство над личното пространство на човека, който не се бърка в чуждите работи и не желае чуждата.. да речем любов. Ама няма да стане! Трябвало хората да се борят, за това което искат бла-бла-бла. Чуждото не става твое.. само дразниш.
И ПО ДЯВОЛИТЕ.. СЪВПАДЕНИЯТА МЕ ИЗКАРВАТ ИЗВЪН НЕРВИ!
Както и да е.. може и да го изтрия това, но все пак имах нужда да го напиша. Бла!

3 коментара:

Princess of the Dawn каза...

Ама истина си е!
Вярно е, че мен хората ме дразнят перманентно, както и че съм пълен мизантроп, но... Напоследък забелязвам (покрай тъпите групи във facebook), че хората все споделят идеи от рода на : "Той ми вика имам си гадже, то и аз си имам телевизор в къщи ама ходя на кино" е добре по дяволите, умрете!!
Смисъл представи си колко долен трябва да си, за да го мислиш!! Ужас!! И още повече да го направиш...
Освен това, съгласна съм с теб Тед, че тази представа за ревността (като несигурност) е глупава. Това не е несигурност в любовта, а в обстоятелствата и хората! Различно е от това да не си сигурен в любимия си.. И който каквото ще да ми говори, аз си знам, че ти ме разбра.
И какво щях още да пиша...забравих.. няма значение..
Важното е, че "Моето си е мое" (и НЕ, чуждото НЕ е общо...защо ти е чуждо,ако имаш свое?) !!
Теди (:

RedButterfly каза...

хората имат нужда от чуждото,защото са прекалено отегчени от своето...сякаш като получиш чуждото,то няма да ти омръзне! тъпи.
какъв малоумник трябва да си,за да се вреш там където изобщо не ти е работа и да проваляш нячий мечти...
и аз се нервя на хората.
хах,тук под 'хора' се разбира 'останалите'
това се отнася и за двете тедита:мисля,че сме станали прекалено големи кучки xD но пък от нерви кой ли не е станал вече...

soul_divine каза...

ето затова сте ми приятелки.. не сте като другите! изобщо повърхностното мислене за нещата е грозна и глупава работа..
ние си знаем!