Събуждам се пак
Чашата с кафе до мене е, чака
Кутия цигари, почти е отворена
Дам, горчилка и сутрешни мисли
А погледът, той е зареян на някъде
Той е далеч, далеч от СЕГА
Лети се съзнанието, лети към безкрая
Не спира, и теб подминава
Ставам, болезнено трудно е
Както вчера, преди вчера и утре
Дари и не мисля, рутина, рутина
Книга в ръката ми, тиха музика
Думи отекват в съзнанието бързо
Бурно ме блъскат към нищото
Бурно, далече от звуците
Падам, безтегловността ме отвлича
Дали съществувам?
Незна, нехая
Мен нещо ме носи към нищото
Аз си отивам с безкрая
Туп.
Пак тук, аз жива съм
Догаря последна цигара
Реално боли ме
Не плача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар