Аз не съм нищо особено. Даже никак. Просто момиче. Не съм най-красивата или най-умната на света. Винаги търся лошите неща в себе си.. самокритична съм, но може би нямам достатъчно воля.
Защо съм обичана? Та аз не съм невероятна. Аз не съм онова, за което мечтая и немога да го постигна.. и дори да мога - дали ще бъда обичана?
Перфектна ли искам да съм? Може би. Но кой обича перфектните? Дори аз ги ненавиждам. Ужасно е да си такъв. И бих ли се почувствала по-добре ако бях с 5 сантиметра по-висока и 7 килограма по-слаба? Би ли ми било по-добре ако бях блестяща математичка? Дали ще съм по-щастлива ако не съм толкова емоционална и ревнива? Едва ли - защото тогава няма да съм аз. А как може да ми е добре ако играя роля.. ако този филм не е моят, а чужд. Та нали аз съм режисьорът на собствения си живот и нали самата аз контролирам нещата. Може би. Но въсщоност аз контролирам само себе си. Не останалите. А аз искам от тях да ме обичат. Те докога ще ме обичат?
Доката съм аз или нещо друго? Докога ще са ми верни? Докога ще мога да им вярвам?
Една приятелка казва, че Винаги не съществува.. а дали е права? Аз съм на коренно различно мнение.
Или просто искам да имам някои неща винаги.
Искам винаги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар