Не слушам вече, аз не чувам
Не искам да познавам този свят с тъга
Защо ли често се налага
На дълъг път да тръгваме пеша
Оглушавам аз и ослепявам
Горят ме бавно злостни думи
Гори ме мен злостта в очите ви
Защо пак питам...
Неможе ли така:
Всеки мъничко да се усмихне
Да прегърне тук света
Неможе ли замалко само
Да не бъдем егоисти
Неможе ли рамо до рамо
Да вървим и да сме близки
Пак питам аз защо
Не, няма нищо невъзможно
Но не е каквото искам
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар