Превърни се в магия - и с пръсти от вятър
докосни мойте мисли - с дванайстия звън.
Превърни се в поема - родена в театър,
във душа от копнежи и в капчици сън.
Превърни се във въздух - и дишай със мене.
Погледни този свят и през мойте очи,
усети мойте чувства - моя ритъм за време,
мойте скрити желания - мойте диви мечти.
Усети любовта ми - като миг от безкрая.
Усети как те гледам - когато заспиш,
как треперя, когато откривам в теб... рая,
как очаквам гласа ти - щом за миг замълчиш.
Превърни се във сън - върху мойте клепачи.
Надникни във душата ми - пак - през нощта.
Превърни се във бяг на самотни ездачи,
надпрепускащи чувствата - в мойта душа.
Превърни се в море и заливай сърцето
със вълни от нестихващи нежни мечти.
Превърни се във бръчица - там на лицето
и във моята есен... със мен остани...
Няма коментари:
Публикуване на коментар