тийнейджърска песен..

На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.

Ръцете й - разнежени и тънки -
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда в тоз объркан свят!

Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.

А те вървят във свойто светло кралство -
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.

Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка - кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.

На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.

1997 г

Недялко Йорданов

моята песен. единствената песен успяла да ме разплаче от първото слушане в една задушна и шумна училищна стая. бих могла да я слушам стотици хиляди пъти и да не ми омръзне. не е ли толкова простичка истината и не е ли истински чиста любовта струяща от малкото написани думи. не е ли вярно, че истинската и кристално чиста любов е възможна само между много младите? та кой гледа материалното, бъдещето, ползата от такава връзка на крехката възраст от 15-16-17-18? .. чиста и неподправена любов. колко души си имат такава? по-малко отколкото тези, които я нямат и няма да я получат в живота си.. това е сигурно. тъжно е и същевременно някак красиво. а толкова много хора не осъзнават това. толкова много родители не дават реалната възможност на вече поотрасналите си деца да обичат истински и искрено, защото щели да направят някоя глупост и родителите били длъжни да ги предпазят. по дяволите на това! как е възможно някой да е толкова коравосърдечен?! как е възможно хората да твърдят, че са изключително еволюирали и велики и да отричат върховното щастие в живота?! освен това да имат невероятната наглост да лишават и околните от него... не на това!
нека всички изпеете своята тийнейджърска песен!