блокирах. блокирах по ужасен начин. навън вали сняг, духа леден вятър и е някак успокояващо от моя гледна точка.. гледам си го отвътре, при мен е топло и аз стоя на тъмно в стаята си. но.. по дяволите.. това е ужасен ден. изведнъж спря да ми се говори. не ми се говори. та това е ужасно, това съм аз.. как няма да ми се говори?! имам ужасно много мисли в главата си, но не ми се говори. незнам кое ми харесва и кое не, не знам кое е превилно и не, нямам никаква идея какво ми е мнението, какво искам и какво да направя. blank. ужасно е.. чувствам се празна.. дори чувствата ми са притъпени. дори не мога да се усмихна, не мога да се разплача.. нищо, по дяволите, нищо. моля се да не ми се наложи да говоря. това би било ужасно наказание. искам просто да спя.. да спя и да не се събуждам докато разхвърляните в главата ми мисли не се подредят.
навсякъде наоколо има хора с рози.. толкова обичам рози.. няма значение.
нямам мнение. неадекватна съм.. нервна и зла. не знам какво искам и какво би ме направило щастлива. нищо не знам.
блокирах.. и не ми се говори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар