не зная или не разбирам ..

Понякога се чувствам празна
И на хората омразна
Понякога да се усмихна искам
Но ето.. нещо ме подтиска.

И все така не се разбирам.
И дори да мисля спирам.
Какво ли искам и желая?
Предпочитам да нехая.

Усмихвам се изкувствено
Проблясват сините очи
Отмятам русата коса
И литват пак безброй мечти

Как искам да съм слънцето
И всички аз да озарявам
Как искам и да съм звездите
Хората със мене да мечтаят

А как обичам аз луната
Как я обожавам
Красиво тя блести в очите ми
И някак си ме заслепява

Тя е там в сънищата
С многото несбъднати мечти
Тя се пази във душата
И във тъмното искри

Луната май че искам?
Не, не е луната
Тя е тлкова далече
А сякаш близо вече беше

Не искам пак да се събудя
И надеждата си да загубя
Не не искам пак да осъзная
Че дори какво да сторя аз не зная.